Skip to content

Просечна нето-плата во јавното здравство 50.039 денари – но 1.822 здравствени работници ја тужат државата за 2,18 милиони евра неисплатени надоместоци

1 мин. читање
Сподели
Просечна нето-плата во јавното здравство 50.039 денари – но 1.822 здравствени работници ја тужат државата за 2,18 милиони евра неисплатени надоместоци

Просечната нето-плата во јавните здравствени установи во Македонија е 50.039 денари на ниво на сите институции (околу 813 евра). Основна нето-плата без надоместоци: 37.660 денари (околу 612 евра). Тоа се податоци за декември 2025-та, добиени од анализа на 18.872 вработени низ 12 типови установи.

Бројката може да изгледа разумна. Но во неа е скриена приказна за тоа како функционира системот. Во установи кои работат 24-часовно, дополнителните надоместоци (за дежурства, ноќни смени, викенди, празници) се повисоки од 40%. Универзитетската клиника за државна кардиохирургија – 40,66%. Клиничка болница Штип – 37,83%. Универзитетски институт за радиологија – 37,67%. Тоа значи: основната плата на хирург е смешно ниска, и тој ги зема парите преку дополнителни смени.

Спротивната страна е дека во превентивни установи и поликлиники, дополнителните надоместоци се под 15%. Тоа значи дека таму платата е поблиску до основната – и за многумина, едвај доволна за живот.

Сега доаѓа втората приказна. 1.822 здравствени работници имаат поднесени тужби против јавните здравствени установи. Барање: околу 134,6 милиони денари (или 2,18 милиони евра) за неисплатени надоместоци – за прекувремена работа, ноќни смени, викенди, празници, јубилеи. 62 од 108 јавни здравствени установи имаат активни судски спорови. Најголема единечна тужба – Клиничка болница Битола, со 16,8 милиони денари. Најмногу тужители – Општа болница Куманово, со 317.

Што ни кажува тоа? Дека системот плаќа основни плати кои не се доволни, потоа компензира со дополнителни надоместоци, и потоа честопати тие надоместоци не ги исплаќа. Тоа е модел кој зависи од подложноста на лекарите да трпат – и тогаш кога ќе се загубат стотици нив од трпение, се прашуваат „зошто работат на странство”.

Директорот Сашо Клековски: „Поголем дел од споровите доаѓаат од непочитувањето на Законот за работни односи и колективните договори.” Преводот: установите не ги почитуваат собствените договори. Тоа не е грешка – тоа е систем.

Лекарските плати во Македонија се структурирани врз тоа што секој хирург, лекар, медицинска сестра, биде физички исцрпен од прекувремена работа за да заработи „доволно”. Тоа не функционира за пациентите кои чекаат во ред, не функционира за лекарите кои за десет години стануваат лекари без работни вечери, и не функционира за државата кога 1.822 нејзини вработени мораат да ги тужат сопствените здравствени установи.